Драматургът Константин Илиев остави в книга мисли за писането за театър, града и селото, историята и Живковото време
Трябва ли да се записват истории и случки от ежедневието на момента, които да бъдат включени в една бъдеща пиеса? Какво е било чувството да си драматург с различно мнение през социализма? Има ли разлика между града и селото? Отговаряйки на тези и много други въпроси, големият български драматург Константин Илиев представи сборникът с текстове „Думи извън сцената“ на Камерна сцена на Драматичния театър. Книгата издава издателство „Жанет 45“, а авторът бе представен на сцената от Божана Апостолова.
Близо до своята 80-годишнина, Константин Илиев не спира своята творческа дейност. „Може би и в момента аз пиша пиеса“, каза Илиев по време на представянето на книгата си пред публиката на Камерна сцена. „Аз нямам навика да си записвам неща – вероятно, поради измамната представа, че ако нещо е изключително, то ще го запомниш. Но рядко записвам, а това е хубав навик Една идея може да зрее и с години, преди да я напиша. Нещо ти хрумва, после го забравяш и така се случват нещата“, сподели пред публиката драматургът.
Илиев сподели мисли и за различните герои и тяхното митологизиране. След първите представления на „Великденско вино“ основните критики към него са били свързани с мнения, че не може Поп Кръстьо да бъде представян като жертва или мъченик, и неговата гледна точка не е важна. Много неправилно е да се бърка и художественият образ с историческия такъв. Константин Илиев добави, че пиесата е написана почти „по погрешка“ по поръчка на телевизионен театър, след дълги години, в които се е вълнувал и изследвал темата „Васил Левски“. Той обаче не е искал да пише пиеса за него, затова се е захванал с образа на Поп Кръстьо.
Константин Илиев разказа за малко познатата си пиеса за куклен театър „Цар Шушумига“. „Започнах да я пиша около 1968 година, когато всички очаквахме някаква голяма промяна, покрай т.нар Пражка пролет. Пиесата е една критика към всички диктатори. Тя така и не видя бял свят, стоя в едно чекмедже до 1989 година. Тогава времената бяха други – помня как беше написан един увод към книгата на Людмила Живкова „Мислете за мен, като за огън“, в която някой беше опитал да проследи връзка между живковия род в Правец с някой си Живко, избягал от Търново по време на обсадата от турците. Това не видя бял свят, но тогава се пишеше така“, разказа Илиев за пиесата си Цар Шушумига.
Във връзка с пиесата „Одисей пътува за Итака“ той разказа, че не смята, че може да се делят темите в театъра на градски и селски. Всеки може да открие себе си в различни истории, ако те са написани достатъчно добре.
